Лонгиърбюен, Свалбард – черна нощ и бели мечки

Някои детски блянове остават завинаги с нас, нали? Съпътстват ни през живота – от време на време мълчат, от време на време крещят. И в някой съботен следобед тихо и спокойно прошепват: „Време е...“. Тогава си купувам билет за края на света. Уж спонтанно. После седя, разлиствам нехайно страници от „Дивото зове“, заглеждам се за …