Човек не просто отива в Йерусалим

Тая зима се очертава да пътувам до село за компоти и разбира се не се оплаквам. Колко хора имат това щастие? Едно да пътуват, второ – до село, трето – компоти. Единственото лошо в случая е, че нямам село. Това ме кара да се чувствам като оня път, когато се прибрах от училище и мама възторжено ми изкрещя още на входната врата: „Я иди да видиш какво има на леглото ти!“. И аз тичам, тичам, почвам да бегам, бате, минавам през хола тичайки, през кухнята, блъскам вратата на детската стая, сърцето ми ще изскочи, животът ми минава на лента – боже, какво ли е?! Куче чак едва ли, колело на леглото – по-скоро, не. Но какво е, какво е!??! Дишай, не забравяй да дишаш, свят ми се вие, ама дишай, де! Гледам на леглото два големи пуловера. Един за татко и още един за татко.